В Женева бе открита световната цифрова богословска библиотека

Само година след официалното обявяване на идеята за световна цифрова библиотека на богословската книжнина тя беше официално открита, на 23 септември, в Женева, Швейцария.

На академичното тържество присъстваха двадесетина експерти – богослови и библиотечни работници от различни краища на света. Начинанието беше представено от д-р Дитрих Вернер, завеждащ отдела за богословско образование към Световния съвет на църквите, съорганизатор на проекта, и от проф. Кристоф Щюкелбергер, който от 2004 г. ръководи друг много успешен и мащабен проект – Световна етическа цифрова библиотека. Сам той богослов и преподавател по християнска етика в университета на гр. Базел, проф. Стюкелбергер дръзва да започне създаването и на цифрова библиотека на богословската книжнина на различни езици. Част от ресурса вече съществува в така наречената Globethics.net с нейните близо милион заглавия в цифрова форма, а останалото предстои да се прави постепенно в много страни на всички континенти.

През изминалата година беше създадено ръководството на световната цифрова богословска библиотека (Global Theological Library или съкратено GlobeTheoLib), формира се и консорциум от представители на различни вероизповедания и богословски традиции. От православна страна в консорциума участват д-р Пантелис Калайджидис, директор на Православната академия в гр. Волос, Гърция, и проф. д-р Иван Ж. Димитров, директор на Библейска библиотека при БФ на СУ „Св. Климент Охридски” и член на УС на Световната конференция на асоциациите на богословските школи (WOCATI), който произнесе и приветствие на тържеството от името на православните участници в проекта.

Засега проектът изглежда по-скоро скромен – едва 200.000 заглавия в електронен вариант са „вкарани” в новооткритата цифрова библиотека. Но голямата работа тепърва предстои. В Гърция дигитализирането започна още миналата година, у нас през тази пролет се направиха първите стъпки. Предстои да се активират румънските, руските и др. богословски школи да дигитализират наличната богословска книжнина на техните езици. Големи надежди се възлагат и на доброволните жестове на млади православни богослови, които биха представили своите дисертационни съчинения в цифров вид, за да обогатят световната богословска библиотека.

В Турция откриха гроба на ап. Филип

Гробът на един от 12-те апостоли на Исус Христос - Филип, е бил открит в Турция. Сензационното съобщение направи италианският археолог проф. Франческо Д`Андрия, цитиран от в-к "Хюриет". Откритието е направено при разкопки в античния град Йераполис, в днешния курорт Памуккале, който се намира в окръг Денизли.

Гробът на светеца е бил открит край останки на храм, който се намира на около 40 метра от църквата "Св. Филип" край хълма Шехитлик. "По време на разкопките, които бяха започнати преди месец, на 40 метра от църквата "Свети Филип" открихме развалини от една базилика. Там намерихме гроба на апостола", каза италианският професор. Гробът все още не е отворен, но по вида и надписите върху него става ясно, че принадлежи на апостол Филип.

Проф. Франческо Д'Андрия, който ръководи продължаващите вече над 30 години разкопки в Йераполис, изтъкна, че находката е от изключителна важност както за християнския свят, така и за археологията. Гробът на свети Филип ще привлече много християнски поклонници в Памуккале, посочи още той. Свети апостол Филип е бил в Йераполис, за да проповядва християнската вяра, и е бил убит от римляните преди две хиляди години. Той е проповядвал в Галилея, Гърция и Сирия.

Червената църква – забравената древност

Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик

Червената църква е сред най-забележителните паметници от V – VI век. Нейното изграждане в околностите на Филипопол, недалеч от важния път от Тракия към Бяло море и от Константинопол към Западна Европа, се свързва с разпространения в християнския свят култ към мъчениците.
Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че Червената църква край Перущица е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий.

Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството. Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непостедствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив).

Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи.
Интересното е, че разкопки около този величествено издигащ се храм са правени през 1921г. и 1984г. Намерени са запазени по стените фрески, едните са от VI век, другите – от ХІ век! Една част от тях са изложени в Историческия музей в Перущица.

Учени разчетоха "знакът на Йона"

Има ново доказателство за християнския характер на открития гроб от времето на Исус Христос в Израел: "знакът на Йона", открит в него се оказа не само рисунка, но и надпис

В Израел продължава развитието на археологическата история с откритото погребение на един от първите християни в Юдея. Въпреки протестите на различни религиозни групи, историците откриха още едно – ако не окончателно, то доста убедително – потвърждение на тяхната хипотеза.

Нека припомним, че на 28 февруари археолози от Университета в Северна Каролина обявиха за странна находка: с помощта на робот те проникнаха в една от запечатаните гробници, открити в предградие на Йерусалим, датирани от І век и сред останалите предмети заснеха и осуарий (съд за съхранение на кости) със странен и дори невъзможен за това време надпис. Всъщност надписът от четири реда не бил неочакван: в него се съдържала молба към бога, мъртвият да възкръсне. По странна била схематичната рисунка на голяма риба, държаща човек в устата си.

Това несъмнено бил "знакът на Йона", библейския пророк, който прекарал три дни в утробата на кита. Смята се, че този знак бил символ на възкресението на Христос за първите християни в Йерусалим. Цялата работа е там, че според юдейските закони от това време било строго забранено да се изобразяват хора и животни.

Интересът към осуария бе подгрят и от още едно обстоятелство: през 1980 година близо до тази гробница бе открито друго погребение и на един от осуариите, намерени там имаше зле запазен надпис, който при желание може да се прочете като "Иисус, син на Йосиф". Това е много странно и спорно погребение, особено ако се съберат и останалите надписи, открити върху намерените там осуарии – "Мариам (Mariamene)", "Йосиф (Yose)" и "Юда, син на Иисус".

Продължавайки да изучават снимките на тайнствения надпис, изследователите открили, че някои линии от рисунъка наподобяват букви от еврейската азбука. Тогава те се обърнали за консултация към Джеймс Карлсуорт от теологическата семинария в Принстън, директор на принстънския проект "Свитъците от Мъртво море", признат експерт по еврейските текстове от този период. След като внимателно разгледал рисунката, Карлсуорт ахнал: и рибата, и човекът, когото тя държи в уста, се оказали хитро съставени от четири букви от еврейската азбука, с които са изписани свитъците от Кумран.

Четирите букви били Йод, Вав, Нун и Хей, и ако се четат отдясно наляво, те образуват думата YONH или YONAH, тоест Йона.

Няма съмнение, че това не е случайна драсканица – всяка от буквите с височина 4 см е и дълбоко гравирана и има твърде сложен рисунък. За да изключи съмненията в смисъла на рисунката, Карлсуорт поканил и други експерти; двама от тях вече казали мнението си. Робърт Дойч, израелски специалист по епиграфика, потвърди, че там е изписана думата "Йона". Хагаи Мисгав, професор от Еврейския университет в Йерусалим, потвърди, че това действително са букви, но, според него, те съставят не думата "YONAH", а "ZOLAH". Останалите експерти все още не са дали своето мнение.
При всички случаи откритието е много сериозно потвърждение на това, че въпросното погребение е на един от първите християни в Юдея, възможно е даже на съвременник на Христос, а също така и за това, че първите християни свято са вярвали, че Иисус е възкръснал след смъртта си.

Турция: Представиха древно апокрифно евангелие

Едно от най-древните апокрифни евангелия, открити досега, се появи мистериозно в Турция. Ръкописът е на 1500 години, съдържа 52 страници, изписани на кожени кори, и е написано на арамейски – езика, който е говорил Исус Христос, съобщи сайта vesti.bg, цитиран от Двери.бг

Според някои твърдения в пресата древният ръкопис е Евангелието на Варава (в други медии беше посочено като Евангелие на ап. Варнава - бел. ред.).

Реликвата е била открита преди девет години в пещера близо до иракската граница, но става известна едва сега. През тези години находката е била пазена в Съдебната палата в Анкара. Полицията води разследване дали някой притежава копие. Главната прокуратура също е започнала разследване по случая.

Турският министър на културата Ертугрул Гюнай уточни, че уникалния текст е добре запазен. Евангелието ще бъде обявено за национално културно наследство на Турция, а след реставрацията, която ще се извърши с подобаващото уважение и внимание към религиозната реликва, то ще бъде изложено в Националния етнографски музей в Анкара.

Стойността му отсега се изчислява на повече от 20 млн. долара.

Свидетели ли сме на най-голямото откритие в 

християнската история?

Британски археолози са на път да достигнат повратна точка при документирането на ранното християнство. Те изследват находка от 70 древни ръкописа, датирани от I в., които според учените съдържат автентична информация за последните дни от живота на Исус Христос. Вестник „Дейли Мейл“ съобщава, че това може да се окаже най-значителната находка в християнската археология след намирането на свитъците от (Кумран край) Мъртво море през 1947 г.
Ръкописите са открити преди пет години в отдалечена пещера в източната част на Йордания, в регион, където ранните християни най-вероятно са се изселили след разрушаването на Втория Йерусалимски храм през 70 година*.

Отделните страници, съшити с тънка тел, са приблизително с размерите на кредитна карта. На свитъците има редица изображения и текстови препратки към Месия, разпъването на кръста и Възкресението.

Някои от свитъците са били запечатани, с което предизвикат и коментари, че биха могли да съдържат тайната книга, „запечатана със седем печата“ от книга Откровение на свети Йоан Богослов.

Библейската археология нерядко се сблъсква с фалшификации, затова изследователите прилагат най-новите методи на датиране. Според експертите в случая е невъзможно находката да е била изкуствено „състарена“.

Засега твърде малко е разкрито и разгласено от съдържанието на тези текстове. Отвъд науката вече започна битка за правото на собственост между Израел и Йордания. Според неофициална информация древните ръкописи пръв открил йордански бедуин, който ги забелязал при еврейска менора**. Светилникът бил заровен в земята и се появил на повърхността след тежко наводнение. Неясно как ръкописите попаднали в ръцете на израелски бедуин, който пък твърди, че те са притежание на семейството му през последните 100 години. От своя страна правителството на Йордания е твърдо решено „да положи усилия на всички нива“, за да получи обратно безценните реликви, съобщава Би Би Си.

Същевременно библеисти са проучили ръкописите и потвърждават тяхната автентичност и раннохристиянски произход. Проф. Филип Дейвис, който е изтъкнат изследовател на Стария Завет в Шефилдския университет, бил „напълно изумен“ при вида на изображения, представляващи карта на древния Йерусалим. "На преден план има кръст. Зад него е това, което трябва да е гробницата [на Исус - малка постройка с отвор, а зад нея крепостните стени на града", обяснява Дейвис. "Крепостните стени са изобразени и на други от страниците. Почти със сигурност твърдим, че те се отнасят до Йерусалим."

Дейвид Елкингтън, професор по древни религии, който оглавява британския изследователски екип, заяви пред „Дейли Мейл“, че тази находка е „най-голямото откритие в християнската история“. Според учения да имаш в ръцете си нещо, което са държали първите християнски светци, е усещане, което напълно спира дъха.
Очаква се по-нататъшните изследвания и пълният превод на ръкописите напълно да потвърдят характера на находката.

Новината за находката предизвика силно общественото мнение по света. Само в Yahoo за броени часове над 8 хиляди души коментираха новината.

*Втори Йерусалимски храм се нарича възстановеният Йерусалимски храм (Соломоновият храм), разрушен от вавилонския цар Навуходоносор II (Набуко) през 586 г. пр. Хр. През 66 г. сл. Хр. юдейското население възстава срещу Римската империя. Четири години по-късно, през 70 година, римските легиони, под командването на пълководеца Тит (после император), завладяват и разрушават Йерусалим. Вторият храм не е оцелял.
**Менората, седемстволен свещник или седмосвещник, е религиозен атрибут и един от най-древните символи на юдаизма редом с Давидовата звезда. Направен от чисто злато, той се намирал в скинията по време на скитането на евреите из пустинята, след което се е съхранявал във Втория храм до завоюването му от Тит.

чешки братя

Религиозно движение на духовни приемници на Ян Хус и хусити, вдъхновено от проповедите на помешчика Петър Хелчицки за справедливост и равенство по образеца на раннохристиянския живот. Първите чешкобратски общини (около 500) са обединяват през 1457 год. под названието „Братско единение“ под лидерството на францисканския монах Грегор в гр. Кунвалд. Наричат се „братя на Христовия закон“ и стават известни като „Чешките братя (Бохемските братя)“.

Придържат се към принципите за равенство на всички вярващи, ненасилие и отказ от богатство. От 1467 год. се отделят от Римокатолическата църква и първите им свещеници са ръкоположени от поканения от Австрия епископ на валденсите Стефан. Признават авторитета на Светото Писание (не и на Преданието). Превеждат Библията и преводът им – Кралицка Библия – е канонизиран и задава норми на чешкия литературен език. Проповядват на чешки език. Тъй като са подложени на гонения, се оттеглят в пещери (откъдето идва другото им название - „пещерници“) и планински райони. Смятат, че християнският живот трябва да следва апостолските образци и предполага откъсване от светските дела. Благочестието е основната ценност в живота на членовете на общината. Уставът й задава норми, смятани за принципи на живот в апостолските времена. Членовете на общината се диференцират на три равнища на духовно израстване – начинаещи, успяващи и съвършени.

През 1575 год. обявяват своето Бохемско вероизповедание, благодарение на което постигат взаимно признаване с други евангелистки общности и са добре приети от новите протестантски общности, по-специално от Мартин Лутер и неговите привърженици. От края на ХV в. развиват активна образователната дейност. За разлика от предимно устната традиция на хуситите „Чешките братя“ имат своя типография и подготвят свои издания. В средите им израства всеизвестният педагог и богослов Ян Амос Коменски. Именно той установява ръкополагане в братството и така - епископско приемство и непрекъснатост на собствената традиция. Създават свои училища, които и след разгрома на движението остават едни от най-добрите в страната. Влиянието на Чешките братя се разпростира и извън границите на Чехия и Моравия – в Източна Прусия, Унгария, Полша. Подложени са на преследване и след неуспеха на Чешкото въстание 1620 год. фактически са разгромени, но според преданията „братята“ са запазили „скритото семе“ на учението, за да бъде предадено в подходящо време на нови последователи.

Именно прогонени от страната си чехи предават тази „нишка“ на традицията, приета от граф Цинцендорф и неговите привърженици и стават основатели на общността на Моравските братя, наричани още хернхутери.

Понастоящем в Чехия съществува Чешкобратска Евангелистка църква, която е лутеранска (към нея принадлежат около 117 хил. души).

 

Чешкобратска евангелистка църква в Бърно