Протестантството

Протестантството се заражда през ХVI век в условията на Реформацията и като част от Реформацията. Названието "протестантство" идва от документ, наречен протестация (открита декларация), внесен от група привърженици на реформационните идеи, по-специално на идеите на Мартин Лутер и адресиран към католиците в сейма на гр. Шпайер (Германия). Въпреки тази декларация решението на сейма е да не се допуска разпространението на новите радикални по отношение на Римокатолическата църква религиозни идеи и това довежда до обособяване на новата християнска деноминация.

реформационни идеи

Реформацията е мощно историческо и духовно явление в историята на Западна Европа. Религиозно-идейните й послания са мотивирани от желанието за свобода и автономност на личната вяра и на съвестта на вярващия. Прицелът на тези послания е възприемания като авторитарен клир на Римокатолическата църква. Опозицията спрямо обсебващата мощ на Римокатолическата църква се превръщат в реформационните тежнения в отричане изобщо на мястото на традицията, на Преданието. Но конкретните причини за тази съпротива се коренят в начина на осъществяването на църковната власт, в клерикализирането в самата католическа църква, в експлоатирането на някои верови принципи и практики с цел материално облагодетелстване (най-често поводът за радикална критика на тази църква става покупко-продажбата на индулгенции).

Твърде съществена е за духа на Реформацията идеята за национално самосъзнание. В този аспект реформационните движения носят и религиозно-политически характер, доколкото обвързват себе си и с доктрини на националните държави. Но по-съществен за нас е културният аспект на тези движения – категоричните позиции за национално-специфичен религиозен култ. Това се отнася преди всичко до проблема за езика – богослужението да се извършва на национални езици. И още – богослужебната музика и обреди да бъдат съобразени с различните национални традициии.

На различните слоеве изразители на реформационните идеи – на по-елитарно и на по-популярно равнище – поради различни основания строго канонизираното католическо богословие и схоластичната интерпретация на догматичните принципи започват да изглеждат ограничаващи и сковаващи човешкия разум. Собствено казано, разбирането за автономен и свободен разум се свежда по принцип изключително до индивидуалния човешки разум. С решителната съпротива срещу познатата от Римокатолическата църква мисловна традиция протестантството от времето на Реформацията до днес отстранява от себе си каквото и да било разбиране за църковен, съборен разум. Образованието в парадигмата на католическата църковност също изглежда на реформистките дейци обременено от авторитарността на клира и на догмата.

В обобщен вид религиозно-идейният заряд на Реформацията се изразява в:

• отстояване на лична вяра и свободна съвест на вярващия;
• остояване на свобода на индивидуалния човешки разум;
• отстояване на принципи на религиозен живот, близък до апостолските времена като опозиция на католическата форма на църковен живот;
• отстояване на идеята за национално самосъзнание.

Идеите на Реформацията се зараждат постепенно преди преди VI век главно в средите на религиозни групи, определяни като еретични или сектантски по отношение на официалната доктрина и на формата на организиран живот на Римокатолическата църква. Някои от тези движения запазват съществуването си и след установяването на класическите форми на протестантство и в присъстват в съвременния християнски живот като църкви с протестантски характер.