общи принципи на протестанстството

Протестантството, обозначавано като една християнска деноминация, е изначално плуралистично – с термина „протестантство“ се обозначават множество общности, всяка от които изповядва свои идейни принципи и изгражда собствени църковни общности. По принцип протестантите не приемат като необходима и за себе си не регламентират единна църковна организация. Затова и протестантските общности непрекъснато се „роят“ една от друга и понастоящем могат да бъдат описвани само като многообразна картина, която има множество нюанси, понякога трудно уловими от външе поглед. Независимо от различията между протестантски движения и оформилите се за твърде кратък исторически период протестантски църкви и по-малки религиозни общини, могат да бъдат откроени няколко основни принципа, валидни за всички протестанти и заложени в самата същност на протестантството.

• Върховен авторитет има Свещеното Писание (Sola Scriptura, т. е. „само Писанието“), авторитетът на Свещеното Предание се отрича. Придобиват различна модификация представите за църковна институция, но така или иначе функцията й като носител на традицията се променя радикално. Преобладава разбирането, че всеки може да тълкува словото на Свещеното Писание без посредници. Като много важна се приема евангелизаторската мисия.
• Спасението на човека е възможно единствено чрез вярата (Sola fide), за разлика от католическото разбиране за особената роля на добрите дела за спасението на вярващия.
• Спасението е възможно само поради милостта на Бога (Sola Gratia).
• Вярващите са равни пред Бога. Духовните лица нямат придаден специална свещена власт и авторитет. В класическите форми на протестантство се отстоява възгледът, че "всички християни са свещеници". Невъзможно е според протестантите да се приеме схващането за "първи сред равните" (както се определяне статуса на свещените санове в Римокатолическата църква).
• Признават се само две тайнства: кръщение и причастие. Отричат се всички останали, приемани в Православната и Римокатолическата църква. А и тези две тайнства, както се счита, са ни дадени само като знаци; действеността им се определя от личната вяра. Тайнствата, както и изобщо религиозният култ, постепенно биват доведени до пределна лишеност от символния им аспект.

Богослужението в протестантските църкви постепенно се опростява до предел. Не се приема смисъла на иконите и основанията на иконопочитанието, в църковните сгради няма иконостаси и олтари. Не се почитат светци, смисълът на тяхното посредничество в богообщението се отрича заедно с отричането на Свещеното Предание на католическата църква.Богослуженията се извършват на националните езици. Не се приемат основанията за целибат на духовенството. Смята се, че монашеството не изразява смисъла на християнския живот и следователно не е необходимо. Структурата на църквата се демократизира, в нея проникват светски възгледи и норми.